Сега ще ви разкажа за професията, защото наистина не е това, което изглежда. Започнах курса, получих учебници, решавах задачи. Да - точно така, задачи! И на мен не ми се вярваше, но там също си има форули за изчисление. Април месец предстоеше Международния фестивал на прическата и красотата и бях много развълнувана, защото с нетърпение очаквах да се запозная с моя идол - Стилист Капанов. За съжаление него го нямаше, но срещнах много други прочути и можещи коафьори. Фестивала беше наистина от световна класа. Червени килими, шоу спектакъл, известни стилистни и аз седях в центъра на всичко и гледах с възхищение, как от нищо правят нещо, колко умения имат и най-важното всички бяха щастливи и усмихнати на сцената. В този момент осъзнах - аз не исках просто да бъда фризьорка в малко градче с хубав салон. Исках да бъда там сред тях, усмихната, показваща уменията си и да предавам знанието на тези, които искат да стигнат същото ниво.
  Няма да забравя думите на един стилист от Америка: "Ние имаме най-хубавата работа на света, защото където и да отидем ние имаме работа." - докато говореше показваше двете си сръчни ръце. Тези думи си приопомням всеки път като се връщам от отекчената си работа на бюро, или когато преди като сервитьорка ми хвърляха жълтите стотинки по пода.
   Аз вярвам, че един ден ще постигна моята мечта, ще бъда част от екипа, с моя учител ще имаме салон и повече работодатели и "прошляци" (така наричахем клиентите, които не уважаваха парите и искаха за 1лв да получат всичко) няма да ме унижават и лъжат.
   Един съвет от мен - каквото и да поиската с най-чистата част на сърцето и душата си, то ще се сбъдне и ще бъде ваше!